21.02.2011 г.

Първото нещо, което трябва да се направим след като роди зайкинята

 Първото нещо, което трябва да се направи, е да се провери състоянието на гнездото и новородените зайчета. 
Ако зайкинята не е оскубала достатъчно косми, необходимо е да се прехвърлят косми от друго гнездо. В някои случаи зайкинята озайчва зайчетата на две места, 
като прави две отделни гнезда, а понякога се случва да ги разпръсне по пода. 

При тези случаи е необходимо зайчетата да се съберат на едно място, като гнездото се направи достатъчно голямо и удобно, за да събере всички зайчета. Ако това не се извърши своевременно, новородените зайчета могат да умрат от глад и ако е студено, да измръзнат. Ако в зайчилото има умрели зайчета, те веднага трябва да се отстранят. Трябва да се правят редовни прегледи на зайчилото, тъй като чрез тях може да се следят развитието на зайчетата и тяхното здравословно състояние. 
Зайкините кърмят зайчетата си няколко пъти на ден. Новородените зайчета, които получават достатъчно мляко от майките си, имат пълни стомахчета, кожата им е опъната и косъмът лъщи. Те лежат спокойно в гнездото и не излизат навън. 
При недостатъчно мляко у майката стомахчетата на зайчетата са прибрани, кожата е нагъната и космената покривка е без блясък. Такива зайчета са неспокойни, излизат от гнездото и пищят. В тези случаи е необходимо зайчилото веднъж на ден да се остави да бозае от друга високомлечна майка. 
Така млекоотделянето на майката ще се нормализира след няколко дни. През това време майката трябва да се храни с повече сочни храни, които да стимулират дейността на млечната жлеза.
Понякога зайкинята има мляко, но не стои при малките зайчета и те не могат да се набозаят. В такъв случай зайкините се затварят в гнездата и насилa се карат да стоят при малките си, за да могат те да бозаят.
 Когато майката е маломлечна и не е в състояние да изхрани зайчилото, необходимо е част от новородените зайчетата да се прехвърлят на друга майка. 


Зайчетата се прехвърлят на млечна майка, която е с малък брой зайчета. Прехвърлянето трябва да стане в първите няколко дни след озайчването, и то при положение, че разликата между озайчването на зайкинята-майка, от която се прехвърлят зайчетата, и на зайкинята-майка, която ги приема, не е по-голяма от три дни. Обикновено зайкините лесно приемат чужди зайчета независимо от цвета и миризмата им. 
Някои зайцевъди практикуват напръскването на зайчетата, които прехвърлят, с миришещи течности. Тази миризма приемат и другите зайчета, при които са прехвърлени, и майката веднага започва да ги кърми. Други зайцевъди очистват зайчетата от пуха на майка им и ги покриват с пух от гнездото на другата майка. 


Трети пък, след като поставят зайчетата в гнездото, обръщат сандъчето с отвора към стената на клетката, за да не може зайкинята да влиза известно време. След няколко часа миризмата на зайчетата се уеднаквява и зайкинята ги кърми като свои.