Причината за нежеланието на зайкинята да отглежда зайчетата си са ,много ,но най-често са бурната разгоненост и възпалението на млечните жлеза. Почти всички зайкини непосредствено след раждане или след него се разгонват . В повечето случай разгонеността протича тихо и почти незабележимо, но при някой зайкини се наблюдава бурна разгоненост . Тя се изразява в това ,че зайкинята е неспокойна , няма апетит и е със силно притъпени майчини инстинкти . В такива случай тя не се оскубва пух от коремната си част и не прави легло за малките зайчета, ражда извън сандъчето или по пода на клетката , тъпче зайчетата и не им позволява да бозаят . Тогава зайцевъдът оскубва пух от зайкинята ,прави гнездо събира зайчетата и ги завива . Н ай-добре зайкинята да се съеши с мъжки заек и да се отдели за 8-10 часа от зайчетата . При това състояние те лесно се заплождат ,след което се успокояват ,приема малките си и нормално ги отглежда . Н ай-често бурна разгоненост се наблюдава при младите зайкини ,който раждат за първи път ,но макар и рядко се среща и при възрастните зайкини
Непосредствено преди раждане млечната жлеза набъбва и започва да отделя мляко . Понякога при по-млечните зайкини млечната жлеза се възпалява . При опит на младите зайчета забозаят зайкинята чувства силна болка ,поради което ги отбягва ,изхвърля ги от гнездото ,тъпче ги и зайчетата умират от изстудяване и глад.
Набъбналите млечни жлези леко се масажират и се издоява част от млякото . Ако възпалението е в самото начало ,зайцевъдът взема зайкинята на ръце и поставя зайчетата на всяка цица ,като я застави насилствено да да ги кърми . След като процедура се повтори 2-3 пъти ,зайкинята започва сама да ги кърми
