30.12.2010 г.

На каква възраст и как се отбиват зайчетата


В зависимост от приетата система на отглеждане в зайцевъдната практика зайчетата се отбиват на различна възраст . При отглеждане на зайците в при промишлени условия с уплътнени раждания отбиването се извършва на 28-30 ден дневна възраст ,при полууплътнените раждания  на 35-40 дни , при интензивното отглеждане  за месо  на 45 дни,при бройлерно бройлерното  производство на 56-60 дни .
Широката зайцевъдна практика показва ,че най-подходяща възраст за отбиване на зайчета ,отглеждани в частните стопанства е на 45 ден. Това облекчава   интензивното  им отглеждане и зайчетата стават годни за клане на 110-115 дневна възраст.
Отбиването е важен момент в развитието на малките зайчета . Често през този период се наблюдават увеличаване на смъртността и намаляване на прираста. Поради това към него трябва да се подхожда с голо внимание  .

Отбиването може да се извърши по няколко начина .

1 -чрез отбиването на цялото зайчило  

2- чрез отделяне на майката от зайчетата и периодичното и връщане при тях в продължение на няколко дни .

3- чрез отбиването през първия ден на най-едрите и добре развити зайчета ,а след 2-3 дни на по-слабите .Този начин на отбиване дава добри резултати при високо млечните зайкини  . От една страна ,млечността постепенно намаля ,а от друга се създава благоприятни условия за изостаналите зайчета по дълго време да бозаят .
 Друг вариант за по малък стрес при зайчетата е да се отдели зайкинята а зайчетата да останат в същата клетка . 

Как протича раждането и може ли след него да се извършва преглед на зайчетата


Обикновено зайкините раждат нощно време  и много рядко през деня . Нормално раждането продължава 10-20 минути до час . Понякога ,но има и случай на тежки раждания.
Някой зайцевъди смятат ,че е неправилно да се преглеждат зайчетата непосредствено след раждане им. Според тях зайкинята отказва да отглежда или дори може да изяде  зайчетата ,който са пипнати от човека . Това разбира се  е невярно и неправилно . Необходимо е веднага след раждането да се извършва преглед на зайчетата ,като се отстраняват мъртвородените и слабите зайчета ,а останалите да се покрият добре с пух особено зимата . Наличието на мъртви зайчета в гнездото може да стане причина за изяждането на живите от зайкинята (а ,в моя случай от миризмата на умряло зайче  през топлите дни зайкинята не влиза при останалите да ги накърми и така ако не се проверяват често особено първите дни може да пострадаш с цялото зайчило).Задължително условие при преглед е ръцете да са чисти ,за да не придават чужда миризма на зайчетата . Не се препоръчва миенето с тоалет сапун , защото миризмата която оставя от него ,се усеща от зайкинята . През следващите 2-3 дни се преглеждат всеки ден зайчетата ,а след това на по голям период

Защо понякога зайкинята изяжда малките зайчета


Причините зайкинята да изяжда зайчетата  са много, но най-често са допуснати грешки при отглеждането , храненето  и някой особености във физиологическото състояние на зайкинята
  В  организма на зайкинята след раждане има нарушен воден баланс . Тя изпитва силна жажда и при липса на вода в клетката изяжда мокрото още зайче . Поради тази причина е абсолютно необходимо преди и по-време  и след раждане в клетката на зайкинята да има вода . Това е особено важно ,когато зайкинята се отглежда в клетки ,в който има автоматични поилки.
 Има случай обаче ,когато независимо от наличието на достатъчно вода зайкинята изяжда зайчетата  си. Това се дължи най-често на недостатъчно количество минерални вещества(калций , фосфор, натриев хлорид  и др.) , който зайкинята е получавала през   бременността . Като облизва току-що родените зайчета ,зайкинята понякога наранява тънката му кожичка . Почувствала соления вкус на кръвта ,тя го изяжда . Ето защо се налага дажбите на бременните зайкини   да са добре балансирани по отношение на минералните вещества .
Ако разгледаните причини се отстраняват и въпреки това продължават да изяжда малките си ,тя се бракува

Каква причината понякога зайкинята да не си гледа зайчетата

Причината за нежеланието на зайкинята да отглежда зайчетата си са ,много ,но най-често са бурната разгоненост и възпалението на млечните жлеза. Почти всички зайкини непосредствено след раждане или след него се разгонват . В повечето случай разгонеността протича тихо и почти незабележимо, но при някой зайкини се наблюдава бурна разгоненост . Тя се изразява в това ,че зайкинята е неспокойна , няма апетит и е със силно притъпени майчини инстинкти . В такива случай тя не се оскубва пух от коремната си част и не прави легло за малките зайчета, ражда извън сандъчето или по пода на клетката  , тъпче зайчетата и не им позволява да бозаят . Тогава зайцевъдът оскубва пух от зайкинята ,прави гнездо събира зайчетата и ги завива . Н ай-добре зайкинята да се съеши с мъжки заек и да се отдели за 8-10 часа от зайчетата . При това състояние те лесно се заплождат ,след което се успокояват ,приема малките си и нормално ги отглежда . Н ай-често бурна разгоненост   се наблюдава при младите зайкини ,който раждат за първи път ,но макар и рядко се среща и при възрастните зайкини

Непосредствено преди раждане млечната жлеза набъбва и започва да отделя мляко   . Понякога    при по-млечните зайкини млечната жлеза се възпалява . При  опит на младите зайчета забозаят зайкинята чувства силна болка  ,поради което ги отбягва ,изхвърля ги от гнездото ,тъпче ги и зайчетата умират от изстудяване и глад.
Набъбналите млечни жлези леко се масажират и се издоява част от млякото . Ако възпалението е в самото начало ,зайцевъдът взема зайкинята на ръце и поставя зайчетата на всяка цица ,като я застави насилствено да да ги кърми . След като процедура се повтори 2-3 пъти ,зайкинята започва сама да ги кърми

12.12.2010 г.

Заплождане и бременност при зайкинята

Пубертетът при заека настъпва рано, на 10-12 седмична възраст, но включването му в репродуктивния процес по-късно, в зависимост от скорозрелостта. Така женските от породите Бял новозенландски и Калифорнийски, които са най-скорозрели се включват в репродуктивния процес на 4,5-5, а мъжките на 5,5 месечна възраст. Женските от породите Чинчила и Виенски син се заплождат за първи път на 6-7 месечна възраст, а мъжките се използват за разплод 1-2 месеца по-късно. Къснозрелите породи, като Белгийски великан се размножават едва след достигане на 8-10 месечна възраст. По-късно, заплождането е трудно, особено ако зайкините затлъстеят.

Най-изгодно е ако зайците се озползват за разплод не повече от три години, тъй като в по-напреднала възраст плодовитостта им рязко намалява. При интензивното им отглеждане, особенно при скорозрелите породи този период намалява до 2-2,5 години.

Зайкинята може да се запложда през всички сезони. Най-благоприятни са ранната пролет и началото на лятото. През горещините, бременността е рискована. В нашата страна зайкините се заплождат най-трудно през август. Заплождане и раждане може да се предвиди дори и през зимните месеци, стига да са създадени условия за това. Необходимо е температурата в помешенията да се запазва винаги положителна. В тези случаи в родилното съндъче трябва да се постави голямо количество постеля. Най-масово у нас се практикуват до 4 раждания за една година. Всеки сам трябва да прецени, кой са най-благоприятните във фуражно и климатично отношение сезони за дадения район.

За да забременее женската трябва да е разгонена, т. е. в организма й настъпват промени, които гарантират срещата между мъжките и женските полови клетки и осъществяването на заплождането. По време на разгонеността зайкинята е възприемчива, проявява полова възбуда и допуска да бъде покрита от мъжкия. Овулацията (отделянето на яйцеклетките) при зайкинята е посткоитална. Това ознчава, че тя се индуцира от половия акт.

Най-широко в нашата страна е разпространено естественото осеменяване. То дава много добри резултати. За редовното заплождане на 50 зайки се предвиждат да има 5-7 мъжки. Как се определя подходящия момент за покриване ? Разгонената зайка е неспокойна, възбудена и без апетит. При хващане, тя прикляква и заема специфична поза за съешаване. Често зайкинята се търка в стената на клетката и търси контакт с други себеподобни. Понякога разгонеността при зайкинята е тиха и тогава най-точно тя може да бъде открита от мъжкия. От най-голямо значение е наблюдаване на промяната в цвета на вулвата. Тя трябва да розова или зачервена, което гарантира заплодяемост над 75 %. Ако цветът й стане тъмночервен, това означава, че разгонеността отминава, а ако е бледа – трябва да се изчака, все още е рано.

През летния период е най-добре скачката да се осъществява сутрин по-рано или в късния след обяд, а през зимата през деня. Високите и ниските температури оказват неблагоприятно въздействие върху заплодяемостта. Съешаването става винаги в клетката на мъжкия, който трябва да се отглежда самостоятелно. Покриването е бързо и краят му се отбелязва с това, че мъжкия пада назад или настрани и издава специфичен тон. Зайкинята трябва да бъде покрита 1-2 пъти, в противен случай мъжкия се изтощава.

Съществуват три основни системи за развъждане на зайците след раждането. При първата означена още като екстензивна женската се запложда, когато малките се отбият, след 6-та седмица. Използва се най-често от любители. При втората система, която се означава като полуинтензивна, заплождането е 10-12 дни след раждането. Тази система се използва най-широко при промишлено развъждане на зайци. При третия вариант, интензивната система, намираща приложение в най-развитите в зайцевъдно отношение страни (Италия, Франция и Испания) заплождането е още на 2-я ден след раждането.

Бременността при зайкинята продължава средно около 30 дни. Варира от 28 до 32. Препоръчва се съндъчето, в което трябва да бъде гнездото да се постави още преди 28-я ден.

Най-сигурния и точен начин за установяване на бременността е чрез използване на ултразвуков апарат. По този начин това е възможно още на 8-я 9-я ден. Тогава изследващия ветеринарнарен лекар може да установи приблизителния брой на ембрионите. Ултразвуковата диагностика позволява и извършване на мониторинг на бременността и феталното развитие, т. е. контролиране на протичане на бременността. Във всеки един момент може да се установи жизнеността на плодовете, тяхното развитие, и евентуално при раждането, дали има все още неевакуирани плодове. Чрез ултразвуковото изследване може най-рано и точно да се определи настъпването на аборт.

Бременността може да се определи и чрез палпиране (опипване) на коремната стена, но този метод който е намирал широко приложение в миналото понастоящем се използва рядко, защото е несигурен, а освен това е и опасен, тъй като следствие притискането може да се увредят развиващите се ембриони.

За бременните зайкини трябва да се полагат специални грижи. Необходимо е да се отстрани силния и дразнещ шум, който може да плаши женската. Тя прави резки необуздани движения, удря се в стената на клетката, което може да предизвика аборт. Почистването на клетката трябва да е внимателно, като се изчаква търпеливо отместването на женската. Необходимо е да се избягва ненужното улавяне, фиксиране и стресиране. Инвентарът трябва да се почиства и дезинфекцира редовно. От особено значение е правилното хранене, което трябва да се осъществява с висококачествени фуражи – сено и гранули. Опасна е и не трябва да се допуска рязката смяна на фуражите, особено даване на зелена неувяхнала трева.

Понякога след съешаването не настъпва олождане и въпреки че настъпва овулация се развива т. нар. лъжлива бременност. Тя продължава до 20-на дни. През това време зайкинята изглежда като бременна. Млечната й жлеза набъбва и при опит дори може да се издои малко мляко. Към 17-я 18-я ден зайкинята става неспокойна, скубе пух и започва да си приготвя гнездо. Внезапно след 1-2 дни поведението й рязко се променя, узряват нови фоликули и тя се разгонва неочаквано.

Лъжливата бременност настъпва при:

-ниска оплодителна способност на мъжкия;

- възпалителен процес в женската полова система;

-изтощаване следствие пренатоварване на женския организъм;

-недохранване и недоимъчни заболявания.

В определени случаи с среща и допълнителното заплождане, означено още като суперфетация. Вече бременната женска се запложда повторно. Зайчетата се раждат на два пъти през интервал до 10 дни. Нерядко обаче настъпват аборти или раждане на мъртви и недоразвити приплоди. Поради това суперфетацията е нежелана и не трябва да се допуска в практик

Кои са най-често срещащите се грешки при отглеждането на зайците?

При храненето на зайците често се допускат грешки, затова трябва внимателно да се следи тяхното състояние. Според признаците, които проявяват зайците, ако са хранени неправилно, трябва да се вземат необходимите мерки за отстраняването на възможните причини.

 1 Признаци- Отказване от храна, диария, конвулсии, безразличие, подуване, бързо настъпваща смърт.

 Възможни причини-  Отравяне от фураж, заразен от гъбни  болести, плесенясал, изгнил, ферментиращ.
  Мерки за отстраняването им   Прекратяване на храненето с този фураж, хранене с нежно сено и смес от смляно сено и концентриран фураж

 2 Признаци  -Малък прираст, настръхналост на космената покривка, неправилно разположение на крайниците, замъгляване на очите, парализа на гръбните мускули.
  Възможни причини    Недостиг на витамини, минерални вещества и микроелементи.
  Мерки за отстраняването им  Проверка на състава на дажбата за витамини и минерални вещества. Добавяне на витамини и минерални вещества.
3 Признаци- Малък прираст през бозайния период (от 1 до 3 седмици).
Възможни причини  Недостиг на някои хранителни вещества в храната на зайкинята и свързаната с това ниска млечност. Недостиг на млекогонни фактори. Недостиг на вода.
Мерки за отстраняването им - Разнообразяване на фуража за зайкинята и предоставянето му на воля. Включване в храната по няколко стръка девесил, магданоз и копър. Предоставяне на вода на воля.
4 Признаци- Безплодие, нежелание за покриване.
  Възможни причини -Прехранване и свързаното с това затлъстяване.
  Мерки за отстраняването им -Ограничаване на храненето. Хранене със слами и други фуражи, съдържащи малко хранителни вещества, като клонки или листников фураж, до достигане на желаното телесно състояние.
5 Признаци- Диария при младите зайци.
  Възможни причини- Недостиг на сурови влакнини в дажбата (изпращат се зайчета за изследване, тъй като е възможна и кокцидиоза).
  Мерки за отстраняването им- Даване на фуражи, по-богати със сурови влакнини - предимно сено, слама, листников фураж или клонки 
Признаци- Диария, запек, забавяне на растежа, апатия.
   Възможни причини - Недостиг на вода.
   Мерки за отстраняването им- Предоставяне вода на воля, като се проверяват чистотата и температурата й.
Признаци- Диария, умърлушеност, изтощение в първите 10-15 дни след отбиването.
  Възможни причини - Спиране на копрофагията вследствие на стрес от промяната в храната и преместването в друга клетка.
Мерки за отстраняването им- Хранене само със сено и други груби фуражи. Поставяне по 50 мг витамин В1 на 1 л вода за пиене през първите 10-15 дни след отбиването. Поене с чай от лайка, жълт кантарион и цикория.


8.12.2010 г.

Свилен Тодоров: Заешкото месо тепърва ще се налага на българския пазар

Свилен Тодоров е собственик на най-голямата ферма за отглеждане на зайци от елитната новозеландска порода в Шуменска област. Фермата се намира в шуменското село Мараш. Тодоров е и заместник-председател на Асоциацията на зайцевъдите и председател на шуменската структура на организацията. Роден е през 1965 г. в Шумен. 

B: Г-н Тодоров, какво ви накара да се захванете със зайцевъдство?

- В частния бизнес съм от 1991 г. Дотогава работих в шуменския завод ЗИЕНО, но разбрах, че той няма бъдеще. По това време брат ми се занимаваше с търговия и заедно с него открихме магазин за хранителни стоки в Шумен. Тази дейност не ни носеше удовлетворение, искахме да се развиваме. Последва период на търговия с месо, направихме транжорна за свинско месо, колбасарски цех, ферма за прасета. През цялото това време носех в себе си мисълта, че трябва да създам някакво сериозно производство. От практиката знаех, че преди да започнеш да произвеждаш, трябва да намериш пазар за продукцията си. Вече имах опит в търговията с месо и месни продукти.

През 2000 г. намерих подходяща за зайцеферма масивна сграда в село Мараш. Тогава тя отговаряше на всички санитарно-хигиенни изисквания. Купих сградата и я оборудвах. Сега разполагам с две сгради с площ общо около 500 кв.м.

 

B: Само със собствени средства ли работехте или ползвахте кредити?

- Ползвах и заеми. Когато стартираха прословутите царски кредити, кандидатствах и успях да се преборя. С този кредит купих имота в Мараш. Погасих задължението си за около две години, след което кандидатствах за нов кредит пред фонд “Земеделие”. Парите ми трябваха за оборудване на зайцефермата. Вероятно и за в бъдеще ще ползвам кредити.

 

B: Какъв е капацитетът на фермата и какви породи зайци отглеждате?

- Фермата е с капацитет до 3 хил. животни месечно предвид площта на помещенията. В момента разполагам със 120 майки при капацитет 200, но площта не позволява максимално натоварване. При възпроизводството на животните от 800 до 1200 заека месечно трябва да бъдат продадени. За да има икономически ефект и да може да се почувства, не трябва да падаш под 800 броя продадени зайци на месец при 200 майки.

Отглеждам елитната новозеландска бройлерна порода зайци за месо. Това е доказала се порода в цял свят, като всички създадени хибриди са на нейна основа. Характеризира се с бърз растеж, с малко съдържание на мазнини в месото. За около 3 месеца животните са готови за издаване с тегло около 2.7-3 кг живо тегло. В европейските държави дори тази цифра е по-ниска -около 2.4-2.6 кг. На този етап купувам концентриран фураж за храна на животните, като имам идея да започна сам да произвеждам храната. Храненето е много важно за качеството на месото и ако искаш да се задържиш на пазара, трябва да си безкомпромисен в това отношение. Разработил съм и собствена профилактична програма за лечение с витамини и антибиотици. Клетките за животните са направени по италиански образец.

 

B: Какви са плановете ви за бъдещо развитие на фермата?

- Разбира се, амбицията ми е да увелича капацитета на фермата в порядъка на 1500-2000 майки, както е по света, и ще работя в тази посока. Поставил съм началото на бизнеса, но това не ме задоволява и ще се развивам.

 

B: Има ли пазар за заешко месо у нас?

- Убеден съм, че заешкото тепърва ще се налага на пазара. Смятам, че все още това е една свободна ниша. Предлагане на дребно обаче засега в страната почти няма, освен в големите търговски вериги. Обяснението ми за това е, че заешкото е едно от скъпите меса, тъй като е деликатес и е сред месата с най-ниско съдържание на холестерол и мазнини. То е препоръчителна храна за деца и възрастни. В европейските държави месните пюрета и консерви за деца съдържат преди всичко заешко месо. То е 100% бяло и е нормално да бъде скъпо. От сериозното зайцевъдство не се правят бързи и големи печалби. Може би затова много производители започват, но като видят колко много е трудът, бързо се разочароват и се отказват. Необходими са много търпение, воля и упоритост.

 

B: Имате ли собствена кланица и транжорна за обработване на животните?

- Нямам собствена кланица и това едва ли е необходимо и рентабилно -използвам услугите на кланицата в село Гулянци. А що се отнася до транжорната, работя съвместно с брат ми, който е собственик на такава. Предлагаме цели животни и различни разфасовки - бут, котлет, предна половина.

 

B: Предлагате продукцията си на вътрешния пазар. Опитвали ли сте износ?

- Да опитвал съм. На този етап продавам в магазинната мрежа в региона -Шумен, Добрич, Варна и Търговище. Износът е сериозно нещо и такава малка ферма като моята много трудно би могла сама да пробие на външен пазар. Дори и да произведа максималното количество от 1.2 хил. животни месечно според капацитета на фермата, което прави 2-2.4 тона трупно месо, няма кой да дойде от Германия, примерно, с една кола от два тона и да го натовари. Износ може да се осъществи, ако се обединят усилията на много фермери, които отглеждат зайци. Като член на управителния съвет на Асоциацията на зайцевъдите се стремя да обединя възможностите на по-малките ферми да се развиват в тази област. За съжаление като че ли все още не сме достатъчно узрели за сдружаване. Въпреки всичко работим по въпроса за износа на заешко. В България има вече две кланици, които са одобрени за износ в страните от Европейския съюз - едната е в село Чубра, а другата - в Стара Загора. Те могат да изнасят заешко месо. Но засега не са проявили интерес. В кланицата в село Гулянци, с която работи моята ферма, в момента се правят инвестиции за реконструкция и модернизация. Надяваме се, че до края на годината тази кланица да заработи и в началото на следващата година да осъществим реален износ на заешко месо. Едни от най-големите консуматори на заешко месо са Италия, Франция, Германия и Гърция. Парадокс е, че в съседката ни Гърция се внася заешко от Италия.

 

B: Заместник-председател сте на Асоциацията на зайцевъдите. Какво е постигнато в бранша благодарение на дейността й?

- Асоциацията работи доста добре. За четирите години, през които тя съществува, бяха направени много неща. Едно от най-важните ни постижения бе включването на зайцевъдството в програма САПАРД и във фонд “Земеделие”. Дотогава изобщо не се говореше за зайцевъдство. Поради това, че все още българинът няма традиции в консумацията на заешко месо, а и в начина на хранене, направихме рекламни предавания по националните телевизии за популяризиране на качествата и предимствата на заешкото месо, с което се надяване да променим поне малко манталитета на българския потребител. Извоювахме намаляване на бройките разплодни животни, които могат да се закупуват по различните програми, за да се даде възможност на по-малките производители да успеят да се развият. От две години сме включени и в програмите за подпомагане на генофонда.

 

B: Колко са големите зайцеферми у нас в момента?

- Преди години имаше страхотен бум в отглеждането на зайци, много хора се хвърлиха в този бизнес, като смятаха, че щом като заекът бързо се плоди и нараства, то и печалбите ще са бързи и големи. На практика обаче не е точно така. В момента големите зайцеферми в страната са малко, може би от порядъка на 15-20. Не може да се каже, че през годините е имало фалити на големи ферми.

 

B: Какви са основните проблеми в зайцевъдството?

- Проблемите като във всеки бранш са много, като трябва да се започне от некачествените фуражи. Първоначалните инвестиции за оборудване на фермата са големи, а се възвръщат бавно. Тревожи ни и това, че наближава 2007 г., а все още никой не може да каже какви точно са изискванията към нас, не се уточнява какво трябва да представлява една зайцеферма. Ползваме старата нормативна база, с много смешни разпоредби в нея. Тя не отговаря на съвременното развитие на зайцевъдния отрасъл. Такова е положението за съжаление не е само в зайцевъдството. Яснота има само за производителите на прасета и пилета. Всеки фермер влага средства във времето, а не само за утре. Не трябва да се допуска да се инвестира в едно и също нещо два пъти. Стремим се да се информираме чрез интернет за това какво се изисква от нас.

Ниските изкупни цени са друг проблем за зайцевъдите. В момента килограм живо тегло е 2.70 лв. Надяваме се, че ако започнем да осъществяваме износ, това ще се промени.

Зайците, които специално аз отглеждам, са освен за месо и за кожи. Но кожарската индустрия у нас е замряла и затова кожите почти не се използват.

 

B: Каква е оценката ви за бизнес климата в страната?

- Според статистиката всичко в държавата е наред, но дали в действителност е така? Ограничените покупателни възможности на потребителите пряко влияят върху българското производство. Все още я няма средната класа, която е масов потребител. Докато тя не се формира, бизнес климатът няма да е благоприятен, особено за малкия и средния бизнес.

5.12.2010 г.

ХРАНИЛКИ ЗА ЗАЙЦИ

тук може да разгледате някой модели на бункерни хранилкиhttp://zaicite.snimka.bg/animals/hranilki-za-zayici.546822.all  не са и трудни за правене, тук ще видите колегата  jonnys който сам си ги прави http://www.album.bg/jonnys/albums/92024/



ПОИЛКИ ЗА ЗАЙЦИ

 Ще ви покажа как си направих система за поене на зайците ,ще се радвам ако помогна на някой колега ,системата не е трудна и си мисля че много удобна и елементарна


на тази снимка виждате накрайник от пръскачка за лозе с единия му винт отпред
 
винта отпред го отвивате, и с бургия примерно 5мм раз пробивате малкия отвор за да може повече вода да минава през него                          
       




този същия накрайник който го пробихме ще го ползваме като гайка с една гарнитура
  
   

 следва да си потърсим бидон че или някой малък резервоар за да може да го пробием в долния край и да поставим накрайника от пръскачката слагаме гарнитурата ,хубаво е и малко силикон за по сигурно макар че няма голямо налягане ,с накрайника който пробихме го използваме за гайка и стягаме
                                           
   от там взимате маркуче с вътрешен диаметър 8мм струва 0.60ст метъра ,свързвате ги за накрайника с скоби  




след това ви трябва ето тези разклонения тетки струват 0.75ст  



       
поилките и сте готови (пойлките могат да се вземат от зоомагазин или ветеринарна аптека )

                                                
Ще се радвам ако съм помогнал на някой ,тука може да видите снимките от системата в по голям формат http://zaicite.snimka.bg/animals/poilki-za-zayici.491712.18225437


в албума ще видите и други видове поилки ,такива който се навиват на шишета от безалкохолно  ,в случай когато клетките са отдалечени и те са много удобни вместо да се опват маркучи




                                      

КЛЕТКИ ЗА ЗАЙЦИ

 Тука може да разгледате  толкова много модели на клетки за зайци, събирани от цялата Интернет мрежа. Има клетки както за любители така  за професионално отглеждане на зайци

http://zaicite.snimka.bg/animals/kletki-za-zayici.491991.all