Млечността на зайкинята.

През първите три седмици след раждането млякото е единствената храна за малките зайчета. Поради това млечността на зайкинята има изключително голямо значение за развитието и растежа на зайчетата през този период. На зайцевъдите е много добре известно, че колкото по-висока е млечността на зайкинята, толкова по-голяма е възможността тя добре да отгледа новородените зайчета.

Заешкото мляко по своя химичен състав значително се различава от млякото на другите селскостопански животни.


По съдържание на сухо вещество, енергия, белтъчини, мазнини и минерални вещества заешкото мляко се нарежда на първо място. С това може да се обясни бързият растеж на новородените зайчета. Например живата маса на новородените зайчета се удвоява на 6-ия ден, а на 13-ия ден те са 10 пъти по-тежки, отколкото при раждането. Тази голяма интензивност на растежа на новородените зайчета се обуславя преди всичко от качеството и количеството на заешкото мляко, което те получават от майките. Затова едно от решаващите условия за получаването на добри резултати в зайцевъдството е зайкините да се отличават с висока млечност.

Как да повишим млечността на зайкините?
Млечността на зайкините варира в доста широки граници - от 50 до 350 г за денонощие, което се обуславя от действието на следните фактори: наследственост, здравословно състояние, хранене, период на лактация, климатични особености и др. Умелото използване на тези фактори от зайцевъдите може да допринесе за значително повишаване млечността на зайкините. При отбора трябва да се оставят зайчета за разплод от зайкини с висока млечност. Това е едно от основните изисквания за получаване на повече приплоди от една зайкиня. Храненето обаче е основният фактор, чрез който може да се повиши млечността на зайкините. Правилното хранене на кърмещите зайкини поддържа доброто им телесно състояние и стимулира млекообразуването и млекоотделянето. През този период се застъпват главно сочни фуражи, като кръмно цвекло, моркови, а през лятото основният фураж трябва да е люцерната, която да се дава завехнала.

Цекотрофи

В дъговидното черво от храната се образуват малки меки топчета (цекотрофи), които се нареждат под формата на броеница и се обвиват с мукозна обвивка. Цекотрофите се образуват от съдържанието на сляпото черва обикновено 6 часа след приемането на храната. Около 1 час след образуването им те се придвижват през дебелите черва към ануса и в момента на отделянето им заекът ги поглъща. Това представлява първия етап на храносмилането. Цекотрофите трудно може да се забележат в клетките на зайците, тъй като те ги изяждат през нощта и рано сутринта. 

Поетите цекотрофи престояват в стомаха няколко часа, след което се размекват и се разграждат от ензимите на храносмилателните сокове. В следващите отдели на храносмилателната система се извършват смилането и всмукването на хранителните вещества. Несмлените остатъци от храната се формират във вид на изпражнения и се изхвърлят от организма. С това завършва вторият етап на храносмилането.

Изяждането на цекотрофите е биологично явление, което не се наблюдава при другите селскостопански животни. Нарича се цекотрофия - от цекум (сляпо черво) и трофос (храна) или лъжливо преживяне. Това биологично явление играе важна роля за развитието на зайците, защото чрез цекотрофията заекът много добре оползотворява грубите и тревните фуражи, независимо че има еднокамерен стомах.

За да протича правилно храносмилателният процес, необходимо е на зайците да се осигуряват постоянно груби тревни фуражи. Зайците ядат често, но приемат храната на малки порции, което осигурява непрекъснатото й придвижване в храносмилателния апарат. Застояването на храната в храносмилателната система предизвиква ферментация, което води до разстройства. При малките зайчета цекотрофията се появява обикновено към 23-ия - 24-ия ден, т. е. когато започват да използват и други храни освен майчиното мляко. Растящите зайчета, лишени от възможността да изяждат нощните си изпражнения, имат три пъти по-нисък прираст в сравнение със зайците, които ги изяждат.(цитат)