B: Г-н Тодоров, какво ви накара да се захванете със зайцевъдство?
- В частния бизнес съм от 1991 г. Дотогава работих в шуменския завод ЗИЕНО, но разбрах, че той няма бъдеще. По това време брат ми се занимаваше с търговия и заедно с него открихме магазин за хранителни стоки в Шумен. Тази дейност не ни носеше удовлетворение, искахме да се развиваме. Последва период на търговия с месо, направихме транжорна за свинско месо, колбасарски цех, ферма за прасета. През цялото това време носех в себе си мисълта, че трябва да създам някакво сериозно производство. От практиката знаех, че преди да започнеш да произвеждаш, трябва да намериш пазар за продукцията си. Вече имах опит в търговията с месо и месни продукти.
През 2000 г. намерих подходяща за зайцеферма масивна сграда в село Мараш. Тогава тя отговаряше на всички санитарно-хигиенни изисквания. Купих сградата и я оборудвах. Сега разполагам с две сгради с площ общо около 500 кв.м.
B: Само със собствени средства ли работехте или ползвахте кредити?
- Ползвах и заеми. Когато стартираха прословутите царски кредити, кандидатствах и успях да се преборя. С този кредит купих имота в Мараш. Погасих задължението си за около две години, след което кандидатствах за нов кредит пред фонд “Земеделие”. Парите ми трябваха за оборудване на зайцефермата. Вероятно и за в бъдеще ще ползвам кредити.
B: Какъв е капацитетът на фермата и какви породи зайци отглеждате?
- Фермата е с капацитет до 3 хил. животни месечно предвид площта на помещенията. В момента разполагам със 120 майки при капацитет 200, но площта не позволява максимално натоварване. При възпроизводството на животните от 800 до 1200 заека месечно трябва да бъдат продадени. За да има икономически ефект и да може да се почувства, не трябва да падаш под 800 броя продадени зайци на месец при 200 майки.
Отглеждам елитната новозеландска бройлерна порода зайци за месо. Това е доказала се порода в цял свят, като всички създадени хибриди са на нейна основа. Характеризира се с бърз растеж, с малко съдържание на мазнини в месото. За около 3 месеца животните са готови за издаване с тегло около 2.7-3 кг живо тегло. В европейските държави дори тази цифра е по-ниска -около 2.4-2.6 кг. На този етап купувам концентриран фураж за храна на животните, като имам идея да започна сам да произвеждам храната. Храненето е много важно за качеството на месото и ако искаш да се задържиш на пазара, трябва да си безкомпромисен в това отношение. Разработил съм и собствена профилактична програма за лечение с витамини и антибиотици. Клетките за животните са направени по италиански образец.
B: Какви са плановете ви за бъдещо развитие на фермата?
- Разбира се, амбицията ми е да увелича капацитета на фермата в порядъка на 1500-2000 майки, както е по света, и ще работя в тази посока. Поставил съм началото на бизнеса, но това не ме задоволява и ще се развивам.
B: Има ли пазар за заешко месо у нас?
- Убеден съм, че заешкото тепърва ще се налага на пазара. Смятам, че все още това е една свободна ниша. Предлагане на дребно обаче засега в страната почти няма, освен в големите търговски вериги. Обяснението ми за това е, че заешкото е едно от скъпите меса, тъй като е деликатес и е сред месата с най-ниско съдържание на холестерол и мазнини. То е препоръчителна храна за деца и възрастни. В европейските държави месните пюрета и консерви за деца съдържат преди всичко заешко месо. То е 100% бяло и е нормално да бъде скъпо. От сериозното зайцевъдство не се правят бързи и големи печалби. Може би затова много производители започват, но като видят колко много е трудът, бързо се разочароват и се отказват. Необходими са много търпение, воля и упоритост.
B: Имате ли собствена кланица и транжорна за обработване на животните?
- Нямам собствена кланица и това едва ли е необходимо и рентабилно -използвам услугите на кланицата в село Гулянци. А що се отнася до транжорната, работя съвместно с брат ми, който е собственик на такава. Предлагаме цели животни и различни разфасовки - бут, котлет, предна половина.
B: Предлагате продукцията си на вътрешния пазар. Опитвали ли сте износ?
- Да опитвал съм. На този етап продавам в магазинната мрежа в региона -Шумен, Добрич, Варна и Търговище. Износът е сериозно нещо и такава малка ферма като моята много трудно би могла сама да пробие на външен пазар. Дори и да произведа максималното количество от 1.2 хил. животни месечно според капацитета на фермата, което прави 2-2.4 тона трупно месо, няма кой да дойде от Германия, примерно, с една кола от два тона и да го натовари. Износ може да се осъществи, ако се обединят усилията на много фермери, които отглеждат зайци. Като член на управителния съвет на Асоциацията на зайцевъдите се стремя да обединя възможностите на по-малките ферми да се развиват в тази област. За съжаление като че ли все още не сме достатъчно узрели за сдружаване. Въпреки всичко работим по въпроса за износа на заешко. В България има вече две кланици, които са одобрени за износ в страните от Европейския съюз - едната е в село Чубра, а другата - в Стара Загора. Те могат да изнасят заешко месо. Но засега не са проявили интерес. В кланицата в село Гулянци, с която работи моята ферма, в момента се правят инвестиции за реконструкция и модернизация. Надяваме се, че до края на годината тази кланица да заработи и в началото на следващата година да осъществим реален износ на заешко месо. Едни от най-големите консуматори на заешко месо са Италия, Франция, Германия и Гърция. Парадокс е, че в съседката ни Гърция се внася заешко от Италия.
B: Заместник-председател сте на Асоциацията на зайцевъдите. Какво е постигнато в бранша благодарение на дейността й?
- Асоциацията работи доста добре. За четирите години, през които тя съществува, бяха направени много неща. Едно от най-важните ни постижения бе включването на зайцевъдството в програма САПАРД и във фонд “Земеделие”. Дотогава изобщо не се говореше за зайцевъдство. Поради това, че все още българинът няма традиции в консумацията на заешко месо, а и в начина на хранене, направихме рекламни предавания по националните телевизии за популяризиране на качествата и предимствата на заешкото месо, с което се надяване да променим поне малко манталитета на българския потребител. Извоювахме намаляване на бройките разплодни животни, които могат да се закупуват по различните програми, за да се даде възможност на по-малките производители да успеят да се развият. От две години сме включени и в програмите за подпомагане на генофонда.
B: Колко са големите зайцеферми у нас в момента?
- Преди години имаше страхотен бум в отглеждането на зайци, много хора се хвърлиха в този бизнес, като смятаха, че щом като заекът бързо се плоди и нараства, то и печалбите ще са бързи и големи. На практика обаче не е точно така. В момента големите зайцеферми в страната са малко, може би от порядъка на 15-20. Не може да се каже, че през годините е имало фалити на големи ферми.
B: Какви са основните проблеми в зайцевъдството?
- Проблемите като във всеки бранш са много, като трябва да се започне от некачествените фуражи. Първоначалните инвестиции за оборудване на фермата са големи, а се възвръщат бавно. Тревожи ни и това, че наближава 2007 г., а все още никой не може да каже какви точно са изискванията към нас, не се уточнява какво трябва да представлява една зайцеферма. Ползваме старата нормативна база, с много смешни разпоредби в нея. Тя не отговаря на съвременното развитие на зайцевъдния отрасъл. Такова е положението за съжаление не е само в зайцевъдството. Яснота има само за производителите на прасета и пилета. Всеки фермер влага средства във времето, а не само за утре. Не трябва да се допуска да се инвестира в едно и също нещо два пъти. Стремим се да се информираме чрез интернет за това какво се изисква от нас.
Ниските изкупни цени са друг проблем за зайцевъдите. В момента килограм живо тегло е 2.70 лв. Надяваме се, че ако започнем да осъществяваме износ, това ще се промени.
Зайците, които специално аз отглеждам, са освен за месо и за кожи. Но кожарската индустрия у нас е замряла и затова кожите почти не се използват.
B: Каква е оценката ви за бизнес климата в страната?
- Според статистиката всичко в държавата е наред, но дали в действителност е така? Ограничените покупателни възможности на потребителите пряко влияят върху българското производство. Все още я няма средната класа, която е масов потребител. Докато тя не се формира, бизнес климатът няма да е благоприятен, особено за малкия и средния бизнес.
